разплача

вж. разплаквам

* * *

разпла̀ча,

разпла̀квам гл. make cry, reduce to tears, bring tears to s.o.’s eyes;

\разплача се burst/break into tears; малко остава да се разплача be on the verge/edge of tears, be close to tears.

* * *

вж. разплаквам